Най-доброто нещо за България в условията на глобалната криза е, че има валутен борд, който й служи като котва за стабилност. Това каза професорът по приложна икономика в университета “Джон Хопкинс”, САЩ, Стив Ханке. Той бе един от авторите на идеята за въвеждането на валутния борд в България преди 11 години и бе икономически съветник на предишния президент Петър Стоянов. Проф. Ханке участва в Десетото издание на Икономическия форум за Югоизточна Европа, който се провежда в столицата, съобщава Mediapool.

Според икономиста, ако в страната ни не е имало борд, е щяло да се стигне до срив на лева, както се случи с националната валута на Унгария. Тогава всичко можеше да се разпадне, допълни той.

“Вие избегнахте първата вълна на кризата – левът не се срина. Втората вълна обаче ще ви засегне – икономиките, които пострадаха при първия удар като американската, ще се нуждаят от повече пари, за да покриват задълженията си и инвеститорите ще оттеглят капиталите си от развиващите се пазари. Ще усетите негативния ефект – чуждестранните инвестиции ще намалеят, банките ще отпускат по-малко заеми”, поясни Стив Ханке.

“Всичко ще намалява, например икономическият растеж, което не е хубаво, но ще има и параметри, които е добре да намаляват – инфлацията ще е по-ниска, отколкото хората очакват. Ще намалее и дефицитът по текущата сметка, който в последно време нарастваше неконтролируемо”, каза още той.

Ханке смята, че българската банкова система е уязвима, защото банките тук разчитат на заеми от чужбина, за да финансират отпускането на кредити. Според него кредитите, които търговските банки дават, трябва да се подсигуряват от депозитите. Ако инвеститорите си поискат парите, може да се стигне до проблем, прогнозира той.

“Всички валути на развиващите се пазари, които не са във валутен борд, се сриват заради свиването на операциите “нисколихвени кредити във високолихвени вложения”. Подобно нещо се случва и в Унгария, проблеми има и в Мексико, Бразилия и т.н. В това отношение България е в много по-добра позиция, защото не рискува валутна криза”, заключи икономистът.

Като продължение на думите на проф. Ханке звучи предупреждението във вестник “Файнешъл таймс”, че потъналите в дългове развиващи се пазари все повече се излагат на риска от банкрут заради трудностите да привлекат капитали.

Икономиките на Латвия, България, Украйна, Пакистан и Исландия са посочени като най-уязвими, тъй като ограниченото външно кредитиране ги поставя под натиск, пише изданието, като цитира анализ на международната кредитна агенция “Муудис”.

България има дефицит по текущата сметка в размер на 25% от БВП, Исландия – 20%, Латвия – 15.1%, Украйна – 10%, а Пакистан – 8.7%, припомня вестникът. Украйна има и дълг 140 млрд. долара, който трябва да рефинансира догодина.
Последна промяна ( 06 November 2008 )- "Агенция Изток"

Депозитите нa хората са много добре защитени, правителството ще предложи да бъдат гарантирани влоговете до 50 хил. евро, като досега нивото на защита е 20 хил. евро. Това каза министър-председателят Сергей Станишев на специална пресконференция в Министерски съвет.

Няма нужда от други непосредствени действия, но държавата има готовност да застане зад всяка банка, която има затруднения, каза премиерът.

Правителството следи финансовите процеси в света и сме готови за различни варианти за мерки, добави той. Така страната ни се присъединява към групата от държави в Европа, които вече обявиха планове за защита на банките в случай на нестабилност и предотвратяване на сътресения във финансовата система.

Системни рискове или затруднения за български банки няма, каза Станишев. Капиталовата адекватност на банките е 14,6 на сто към месец юли при под 14 на сто през 2007 г.

Министърът на финансите Пламен Орешарски уточни, че вноските на самите банки във Фонда за гарантиране на влоговете в банките няма да се вдигат, „за да не се оскъпяват кредитите“.

Премийните вноски във фонда за миналата година възлизат на 106,63 млн. лв. спрямо 84,83 млн. лв. за 2006 г. и са получени от общо 29 банки. Доходите от инвестиции на фонда са на стойност 18,41 млн. лв. спрямо 11,88 млн. лв. за предходната година. Нетните активи на фонда към края на миналата година възлизат на 520,73 млн. лв., което представлява повишение от 32% на годишна база.

„Българският кредитен пазар продължава да функционира нормално и банките дават кредити на граждани и фирми, макар и при по-високи лихви“, каза, от своя страна, подуправителят на БНБ Румен Симеонов.

Минималните задължителни резерви за банките засега се запазват на нивата от миналата година от 12% от депозитната им база, допълни той.

„Досега нито една банка в България не се е обърнала към БНБ за помощ и рисковете са сравнително малки, тъй като банките у нас нямат експозиции отвъд Океана“, каза още Симеонов.

Фискалният резерв сега е 11 млрд. лв. и това е котва на стабилност на финансовата система и на вложенията на българските граждани, каза още премиерът Сергей Станишев.

Летище "София" вече притежава категория 3А, а това означава, че самолетите могат да кацат при видимост 200 м в условията на мъгла, каза министърът на транспорта Петър Мутафчиев след представянето на копието на военния самолет Албатрос F2 в село с. Черногорово.

След приключването на реконструкцията на летище "София", то притежаваше първа категория. Това означава, че кацането на самолетите можеше да се извършва при видимост 550 м.

Поради тази причина от Министерството на транспорта са си поставили задача да подобрят категорията на аеропорта и да създадат по-добри възможности за кацане, напомни министър Мутафчиев.

Положението на летището създаваше проблеми за повишаване на категорията, защото там мъгливите дни са много по-често в сравнение с всички други летища в страната. В това отношение много големи проблеми имаше през миналия есенно-зимен сезон.

"Никога в България не е имало летище с 3А категория. Затова се надявам, че тази година отменените полети ще бъдат много по-малко", каза Мутафчиев.

По думите му следващата стъпка е придобиване на категория 3Б, която притежават само 10 летища в Европа. Затова е необходимо обаче да се промени пътят до летището.